Хранителна кома: Защо ставаме сънливи, след като хапнем
Защо ставаме сънливи, откакто хапнем? Чували ли сте израза „ хранителна кома “? А знаете ли, че тя може да е симптом на заболяване?
Желанието за сън след хранене, не постоянно е признак за някаква болест. Но е директно обвързвано с количеството и качеството изядена храна. Нарича се още постпрандиална унесеност, написа Lifestyle.bg.
Има няколко фактора, които могат да допринесат за желанието да поспим, откакто хапнем, потвърждават експерти:
Триптофанът е аминокиселина, която може да аргументи лека унесеност след хранене. Тялото преобразува триптофана в серотонин и по-късно в мелатонин, което може да аргументи мощна отмалялост.
Сред храните с високо наличие на триптофан са пилешко, яйчен белтък, риба, мляко, слънчогледови семки, фъстъци, тиквени семки, сусамови семена, соя и пуешко месо.
Мелатонинът е хормонът на съня. Произвежда се интензивно, когато тялото е неподвижен и на мрачно. Това кара мозъка да бъде приспивен унесеност.
Храните с високо наличие на мелатонин са ечемик, царевица, пшеница, боровинки, краставици, яйца, гъби, овесени ядки, шамфъстък, ориз, сьомга, ягоди и череши.
Изследванията демонстрират, че богатите на въглехидрати храни също могат да причинят унесеност. По-специално, храни с висок гликемичен показател – мярка за това какъв брой избрани въглехидрати покачват кръвната ви захар – е по-вероятно да ви накарат да се взирате с блян към дивана след обяд. Храните с висок гликемичен показател включват печени произведения (бял или пшеничен хляб), зърнени храни (корнфлейкс и овесени ядки), захар, любеница, картофи и бял ориз.
Наситените мазнини и трансмазнините могат да усилят умората след хранене. За да избегнете това, задоволително е да сведете до най-малко потреблението на храни с високо наличие на нездравословни мазнини и това включва печени артикули, говеждо, масло, сирене, птиче месо, сладолед, агнешко, свинско, палмово масло, пълномаслени млечни артикули и пържени храни.
Следобедната унесеност постоянно се свързва с последователното струпване на аденозин в мозъка. То доближава своя пик тъкмо преди лягане, като равнищата му са по-високи следобяд в съпоставяне със утринните часове. Колкото по-дълго човек е безсънен, толкоз повече аденозин се натрупва, което усилва желанието за сън. Циркадният темп действа като часовник. Той управлява интервалите на интензивност и сън.
Други вероятни аргументи за унесеност след хранене:
– диабет,
– хипогликемия,
– анемия,
– проблеми с щитовидната жлеза,
– ниско кръвно налягане
– лека дехидратация
Може да не съумеете изцяло да преодолеете сънливостта си, само че най-малко пробвайте следното:
– Яжте балансирано;
– Спете повече през нощта;
– Стойте повече на дневна светлина;
– Правете извършения.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




